Urban Creatures


Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж - ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси, и жени ни ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Валери Петров

(22 април 1920 г. - 27 август 2014 г.)


They don’t come from space. They too are earthbound,
but their hearts ring clearer even than sound,
and behold them, they fly over the laundry hung out,
over the cinder and dirt in the street and the yard,
and it’s good we can meet hereabouts
at least a few of the flying folk tribe.

Yet we somehow keep going, and we love womanizing
and we drink our brandy and enjoy fantasizing,
and talk stuff and nonsense, and give ourselves airs
or show bored expression of wisdom or jibe,
and pretend by and large we are not aware
of the presence of the flying folk tribe.

And it’s true they are not from the actual world.
You won’t see them at the golf course or driving a Ford.
Then why do we feel this inexplicable pang
when we see them take flight far and wide?
Could it be they remind us once we also belonged
to the kin of the flying folk tribe?

Valeri Petrov

(April 22, 1920 - August 27, 2014)

Translated by Valentin Krustev