- Получаване на връзка
- X
- Имейл
- Други приложения
Разширяване на експертизата, говорене на разбираем език и разпределяне функциите на главния архитект са ключови думи от форума за реформа в градското планиране.
Форумът на 5 април с основната идея да бъде подтикната към действие Столична община беше своеобразен тест за това как специалисти, експерти и граждани приемат предложенията на над 50 организации и личности за промяна в системата на градското планиране. Над 120 участници във форума /сред които архитекти, урбанисти, социолози, студенти, университетски преподаватели, общински съветници, представители на МРРБ, както и двамата кандидати за главен архитект - Здравко Здравков и Влади Калинов/, дадоха мнения за това какъв да е статутът на главния архитект, трябва ли Общинският експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ да има нова функция и място и необходима ли е независима изследователска структура в системата на градското планиране. Тези теми станаха особено актуални след оставката на Петър Диков и конкурса за нов главен архитект и по тях мненията са противоречиви. Въпреки различните нюанси общото звучене по време на срещата, организирана от Инициативния комитет за промяна на системата за градско планиране в София, беше следното:
1. Главният архитект не трябва да концентрира много правомощия и да съвместява административната функция и визионерството. Добре е някои от задълженията му да бъдат разпределени в подпомагащи звена или по райони. И по-крайната теза - да няма главен архитект, а екип от архитекти.
2. Общинският експертен съвет по устройство на територията има нужда от реформиране, като е необходимо да разшири експертизата си. Структурите трябва да са отворени към обществото и по-прозрачни, но едновременно с това не трябва да се затварят към експертите.
3. Истински независима изследователска структура в системата на градското планиране е... трудна работа. Иначе аналитичното звено може както в други държави да се финансира от данъци и да бъде създадено чрез преструктуриране или сливане на състава на съществуващите структури.
4. Професионалистите трябва да говорят на разбираем език. Информацията първо трябва да се „преведе" на хората. Обществените обсъждания в момента са просто параван - те трябва да бъдат подобрени по отношение на организиране, провеждане и отчитане. И - стига архаични действия и понятия - нека бъдем Smart.
А сега - подробностите:
Искаме да запознаем повече хора с нашите предложения, очакваме конструктивни предложения и коментари, каза директорът на ONE ARCHITECTURE WEEK, участник в Инициативния комитет и наблюдател в конкурса за главен архитект на София арх. Любо Георгиев при откриването на форума. Гостите получиха анкета за проучване на нагласите за промени в системата за градско планиране в София по трите основни теми на форума, а всеки може да я попълни онлайн до 13 април.
Гражданинът не е в центъра в процеса за развитие на София, а частното пространство има приоритет над публичното, каза Любомира Колчева от Инициативния комитет.
Статутът на главния архитект е ясен, но доста общ, каза модераторът на първия панел - архитектът и урбанист Павел Янчев, участник в Инициативния комитет. Според него са необходими прозрачност и по-разбираем начин за популяризиране на информацията.
Дейността на главния архитект да бъде разделена между двама души предложи арх. Ангел Захариев - съосновател на Група Град и представител на Инициативния комитет. Според него заради увеличаването на отговорностите през годините главният архитект трябва да има предимно административни и регулаторни функции и може да бъде подпомаган от експерт, който да бъде визионер и медиатор.
Тази идея като цяло подкрепи Емил Стоянов от КАБ, но според него главният архитект задължително трябва да се мултиплицира в повече лица, за да не е събирателен образ на всички негативи. Ако има повече архитекти във властта, няма да се вглеждаме толкова в дейността на главния архитект. От него очакваме съдействие за това обществените поръчки да не са основно на инженеринг - т.е. с лошо качество и висока цена, каза той.
Предполагам, че по-скоро говорим за подпомагащи звена, а не за едно отделно лице, което да формулира визии и стратегии и да ги предлага на Столичния общински съвет, реагира на предложението на арх. Захариев и.д. главен архитект на София Бойка Къдрева. Едно разделяне на функции между различни лица би променило законодателството ни и се опасявам, че не бива да се прибързва с такава идея, каза тя.
Действително не е по силите на един човек да поеме толкова много функции и ако говорим за ново звено, то това е възможно. Трябва обаче преди всичко да подобрим процеса, в който проектите се случват и един от начините е да обърнем внимание на фазата на одобряването им, като си свършим добре работата в заданието, каза Валентина Бакалова - юрист, преподавател и автор на законопроекти. Според нея главният архитект не трябва да бъде товарен с големи очаквания, а най-важното е в устройствения план той да умее да балансира между публичните/частни интереси и частни/частни интереси.
Опасявам се, че ако разпределим функциите на главния архитект, то просто ще преместим големите очаквания върху тази нова фигура или структура, каза Войслав Тодоров - общински съветник в СОС, коалиция „Сердика". Това трябва да е усилие на цели звена, отбеляза той и подчерта, че Столичният общински съвет трябва да разчита на независими експерти от гражданския сектор и университетите. Според Тодоров общинските съветници не разполагат с достатъчно време за обсъждания и корекции на ПУП, за да вземат информирано решение. Това се отнася и за обществените обсъждания, каза той.
Коментари на публиката
Общият устройствен план на София е добър, а задачата на главния архитект е да го реализира, каза арх. Тодор Булев /на снимката долу в средата/. Пречките обаче са, че нямаме например Закон за публично-частното партньорство, а СОС няма обща визия за това какво да се случва в града и управлява конюктурно и случайно. Според бившия общински съветник и член на Инициативния комитет Мартин Заимов обаче /на снимката долу вляво/ не е коректно да се твърди, че ОУП е визията на София, защото това е една „много лоша визия".
Необходима е децентрализация на функциите на главния архитект, част от които да бъдат поети от районните архитекти, заяви арх. Добрина Желева. Така той ще се освободи от баласта от функции, с които се претоварва. Иначе визията за София е нейният общ устройствен план, подкрепи арх. Булев Добрина Желева.
За повече внимание върху мястото на урбанистите и стимулиране на гражданското мнение призова студентът по градоустройство в чужбина Александър Атанасов, а „технологичният предприемач, шофьор, велосипедист и пешеходец" Иван Димитров отбеляза: „Говорим много за визия, но администрацията я унищожава. Не се спомена и думата корупция".
Главният архитект трябва да е личност, да има добра самопреценка, да е компетентен, диалогичен, да защитава и убеждава администрацията и да може да застава пред медиите, каза арх. Весела Тончева от САБ, но отбеляза: „Имайте предвид обаче, че той не е барабан на мегдана". Според нея не трябва една територия да бъде „малтретирана от много амбиции и посоки на управление".
Модератор на втория панел беше арх. Виктор Чолаков - създател на arhitektura.bg и член на Инициативния комитет.
Необходимо е да има гаранция за целесъобразността на решенията и те да бъдат разпознаваеми от хората, каза гл. ас. д-р Ирина Мутафчийска - преподавател в катедра "Градоустройство" УАСГ и представител на Инициативния комитет. Затова ние предлагаме нов съвещателен и консултативен орган. Той може да бъде и ОЕСУТ, но да е изведен от мястото, където е в момента, и в него да се включат независими експерти. Решенията трябва да бъдат устойчиви, да има последователност и приемственост, каза тя.
София има нужда от екип от архитекти, а не от главен архитект, каза икономистът и общински съветник Иван Велков - кандидат за кмет на София на последните избори и преподавател в УНСС в катедра, свързана пряко с недвижимите имоти. Според него един по-отворен орган с присъствието на НЕ архитекти, в който да влизат добри практики, ще е полезен, но дублирането на функции и дейности не е вариант.
Трябва по-съвременен подход, защото главният архитект съвместява твърде много функции, а такава длъжност не съществува в много градове по света, каза арх. Гергана Диканска, която участваше в панела от името на арх. Асен Дикански от Българска предприемаческа камара в строителството. Необходимо е браншовите организации да бъдат активно включени в процеса, каза тя.
Имаме кадрови проблем, защото архитектите са близо до властта, но не са в нея, заяви доц. д-р Васил Гарнизов - социален антрополог, съпредседател на "Център за социални практики", бивш заместник-министър на МРРБ за периода 1998-2001г. и автор на множество снимки от протестите /на снимката долу вдясно/. Той отбеляза, че такива форуми обикновено се провеждат когато обществото е било водено от диктатор, и хората искат по-меко и по-разширено управление. Трябва да предложим на общината и публично действие, ако не ни чуват, каза той /разбирай - протести/.
ОЕСУТ не отговаря на новата реалност, той има нужда от реформиране, защото олицетворява архаичния начин, по който се взимат решенията в Столична община, каза Павлина Петрова - член на УС на Фондация „Форум за наблюдение и анализ на публични политики" /на снимката долу вляво/. Според нея е необходим мултидисциплинарен подход, като съветът трябва да разшири експертизата си и в него да влизат икономисти и хора, които имат отношение към публичната среда, хора с експертиза в областта на екологията, но не само за оценка на въздействието, а за това как да бъдат решени сложните проблеми на София.
Коментари на публиката
Очевидно е, че има недоволство от сегашната система на планиране и обществеността иска да участва в процеса и да получи резултат от желанието си да взима решения, каза един от двамата кандидати за главен архитект на столицата - арх. Влади Калинов /който между другото дойде на дискусията с патерици заради вероятно счупване, контузия или планирана интервенция на единия крак/. Той подчерта, че в общинския ОЕСУТ, който не е подчинен на главния архитект, е регламентирано какви участници трябва да има. „Друг е въпросът дали искаме в него да влязат още хора. Ако в него влезе бизнесът, ще стане голяма беля, защото няма да можем да направим нищо различно от това, което той ще иска", каза той. А иначе специализираните експертни съвети по устройство на територията са много, и в тях има представители на браншовите организации, които нека „кажат какво са свършили до момента, участвайки в тези съвети", каза арх. Калинов. Другият кандидат за главен архитект - Здравко Здравков, не се изказа на форума.
Несполучливо ще е участие на бизнеса в ОЕСУТ, защото това ще попречи на съвета да върши работата си в защита на обществения интерес, подкрепи Калинов Деница Кюранова. Според нея е необходимо да се намери отговор за това как дейността на съвета да стане по-достъпна за хората, но публичността на ОЕСУТ не трябва да пречи на неговата експертност.
Обществените обсъждания са начинът гражданите да участват в процеса, но те имат нужда от по-добра форма и законов регламент, каза Лорита Радева, председател на комисията по опазване на околната среда, земеделие и гори в Столичен общински съвет и член на комисията по устройство на територията, архитектура, достъпна среда и жилищна политика. Наредбата за обществените обсъждания трябва да бъде подобрена по отношение на тяхното организиране, провеждане и отчитане, и едва тогава СОС ще има солидна база за гражданската позиция и нагласа, каза тя.
ОЕСУТ трябва да остане там, където е и да се занимава основно с въпроси за устройство на територията и на ниво Подробни устройствени планове. Друг е въпросът как ще функционира, каза арх. Николай Баровски, от тази събота вече бивш председателя на Регионална колегия София-град към КАБ. Той подчерта, че един експертен съвет не генерира - той или приема, или отхвърля, и в този смисъл мястото, където ще се изпробват политики, е едно звено за анализи, предмет на третия панел на форума, а не този експертен съвет.
Този панел от форума разглежда необходимостта от изследователска структура, която да се занимава с необходимите и все още толкова имагинерни градски политики, каза модераторът арх. Анета Василева - съосновател на WhATA и участник в Инициативния комитет.
Една независима изследователска структура може да прави мониторинг на процесите в градската среда, да изследва добри практики, да събира данни, да проучва, да анализира и да помага в организирането на конкурси и търгове, като това ще даде добавена стойност на проектите, каза арх. Христо Станкушев - съосновател на Сдружение „Фрагмент" и представител на Инициативния комитет. Един такъв институт трябва да израсне от съществуващи такива чрез преструктуриране или сливане. Той трябва да бъде независим от главния архитект, да отговори на част от засилените очаквания към него и да се опита да облекчи тежестта му. Става дума по-скоро за разделяне на отговорности и функции, уточни той.
Независима структура е абсурд в условията на административен борд, опонира проф. д-р арх. Веселина Троева - изпълнителен директор на Национален център за териториално развитие. Това ще постави въпроси като дали ще може да се издържа от изследователски задачи и дали няма да се окаже в зависимост от източниците си на финансиране. Такава дейност винаги е съществувала, друг е въпросът какво качество може да очакваме при постоянно свиващите се срокове на стратегически документи, програми, планове за развитие и устройствени планове и намаляващо възнаграждение на участниците в този процес. С реорганизиране и оптимизиране на състава на съществуващите структури може да се постигне добър резултат. Става дума обаче за сериозна реформа, и тя включва не само регулациите, не само институциите и административен експертен капацитет, но и нещо най-важно, което най-много ни пречи в момента - културата на общуване между всички участници. Професионалистите трябва да говорят на разбираем език, публиката да задава правилните въпроси и да има уважение към експертите и обратно, каза тя.
Малко аналитично звено, което да оценява последиците от един или друг проект и да превежда визията от ОУП в един документ, с който да се съобразяват нормативите. Така си представя изследователската структура доц. д-р Милена Якимова от катедра "Социология" в СУ "Св. Климент Охридски". Причината е, че ако тази структура е научен институт, ще стане бюрократична, особено в ситуация на организирана безотговорност. Ужасните обществени обсъждания в момента са параван, каза Якимова. Информацията първо трябва да се преведе на хората и едва тогава те да бъдат питани за градската среда.
Ако изследователската структура е към общинската администрация, проблемът ще е ниското заплащане. Това е и причината архитектите да нямат интерес да заемат административни функции, каза арх. Лидия Станкова - директор на дирекция „Устройство на територията" в МРРБ. „Относно нова функция на ОЕСУТ - към МРРБ в последните години работи Консултативен съвет с участието на браншови организации и бизнеса, и затова виждам като абсолютно реалистична идеята към главния архитект да функционира дали експертен, дали консултативен, дали обществен съвет, в който всеки да изразява мнение. Относно статута на главния архитект - той не трябва да се превръща в администратор. Това не е професия, това е мисия за определен период от време, затова той трябва бъде визионер и да работи в екип", каза още Станкова.
От десетилетия в български условия не се провеждат цялостни изследвания какво се случва с динамичния градски процес, каза доц. д-р арх. Елена Димитрова - преподавател в катедра "Градоустройство", УАСГ. Изследователска структура е необходима, тя може както в други държави да се финансира от данъци, но не бива да се товари с много функции и задачи. Звучи привлекателно да привличаме гражданското общество, но това води до подценяване на експертността, която ни е необходима, каза тя.
Коментари на публиката
Ако искаме тази изследователска структура да работи, то трябва самите хора в нея да са независими, а не само спрямо главния архитект, и това е възможно. Не е въпрос на пари, а на приоритет, каза Мартин Заимов.
За да има такава структура, е необходима база данни, която в София нямаме, каза арх. Къдрева. Тя заяви, че предстои влизането на кадастралната карта, а със „Софпроект" и ГИС София общината прави опити за изначална система за събиране на бази данни, за да може те да бъдат основа за всякакви следващи анализи.
Не е вярно, че няма база данни. Въпросът е, че са много и са на различни места, не се обновяват и не си комуникират, каза арх. Яни Вълканов - координатор на проекта ИПГВР за София и ключов експерт по "Градско развитие".
За промяна на архаичните понятия и действия призова Радостина Маринова от сдружение „Велоеволюция" - по образование еколог и член на Инициативния комитет. Докато говорим за „структури", по света се развиват Smart Cities и облачни технологии, каза тя.
В публиката присъстваше и друг кандидат за главен архитект - Бойко Кадинов, който обаче не беше допуснат до защита на концепция.
На форума беше и арх. Георги Савов - бивш заместник-министър на инвестиционното проектиране в служебния кабинет и участник в Инициативния комитет.
След анализ на форума резултатите от него ще отидат при главния архитект и общинските съвети и структури.