Проф. Веселина Троева: Най-кратката визия на града е София - обичан град

Поредната среща за изграждане на методика за съставяне на визията на София е на 11 януари от 17 ч. отново във фоайето на УАСГ. Това е петата от планираните 6 дискусии (последната обявена е на 13.01), целта на които е събиране на идеи за съставяне на единен документ за дългосрочна визия на София и крайградските зони.

Целта им е да бъдат извлечени мнения какво не върви в София и какъв е потенциалът за развитие на града.

И докато на първата среща се говореше позитивно за нещата и случващото се със столицата, във втората имаше по-минорно отношение към процесите, свързани с настоящото разитие на града и скептицизъм по отношение на изхода от тези дискусии, то третата премина в умерена дискусия в търсене на баланса между социалното измерение на града и хората, различния поглед върху средата за живеене, с носталгия по цветността и спецификата на различните квартали, до потенциала на бившите индустриални и отпаднали зони, както и движещата сила на бизнес зоните, определящи динамиката трудовите пазари...

Обръщаме внимание на участниците в третата среща, и противопоставянето на емоционалния и прагматичния подход в идеите на специалисти от различни поколения, както и мнението на бизнеса и виждането на гражданските обединения.

Приемствеността би следвало да помогне да доразвием добрите идеи от изготвените досега документи, каза проф.д-р.арх Веселина Троева, изп. директор на "Национален център за териториално развитие.

Съществуват различни документи за визията на София, като всяка една надгражда предходната, но все още резултатът не ни удовлетворява, коментира тя. Проблемът, според проф. Троева, е процесът на реализиция в проследяване на реализирането на идеите.

Концепцията за пространствено развитие на страната с хоризонт 2025 г. е документ, който отрежда на София важно място в европейската мрежа от културни, икономически, образователни, финансови и иновативни центрове, обясни тя. Според нея трябва да се следва концепцията на ИПГВР, че градът е за хората и на хората, за всички, на младите и възрастните, и за образованите и необразованите и за тези, които създават проблемите.

Хората са основното предизвикателство и това е основния потенциал на столичния град, смята проф. Троева

Най-кратката визия на града е СОФИЯ – ОБИЧАН ГРАД, заключи тя.

Приемствеността е изключително важна, допълни арх. Белин Моллов,

Преди да излезем извън очертанията на града, да може да регенерираме зоните вътре, подкрепи мнението на арх. Здравко Здравков.

Потенциалът за развитие на София са бившите военни поделения, промишлени и други зони и сгради с отпаднала необходимост, за да не се бетонират и усвояват неразработени терени или да се нарушават зелените площи в кварталите за развитие на града, уточни Главният архитект на Столична община арх. Здравко Здравков.

Да помислим за уплътняване параметрите за застроявяне, апелира той.

По данни на НАГ, кв. Дружба е с най-малка плътност на застроявяне, а кв. Младост, където гражданите протестираха срещу новото строителство, е сред кварталите с най-нисък % на застрояване, акцентира арх. Здравков.

София трябва да бъде работещ град, прогресивен и иновативен град, заяви Олга Стоичкова, Председател на УС на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради (АСБС). Необходимо е да развием инфраструктурата така, че тя да подпомага придвижването в столицата с алтернативен транспорт, като в тази насока са необходими стимули за намаляване на автомобилния трафик. Според нея, бизнес сградите имат огромен потенциал за развитие на районите около тях. Тези сгради са наети от иновативни компании, в които работят млади и образовани хора, които движат града.

София има бъдеще като център на район с високоразвит софтуерен бизнес, но в него все още липсват възможности за добро образование, здравеопазване и подходяща околна среда, отбеляза Тодор Брешков, представител на Фонд, инвестиращ в стартъп компании. Той акцентира върху потребностите на хората, които биха избрали София за живеене, ако имат необходимите услови и препоръча на Столична община да върви с дребни стъпки в посока подобряване условията на живот в града.

София трябва да е зелен град, но разглеждайки го като цял комплекс от събития, които следва да се случват ежедневно в града, отбеляза общинският съветник Лорита Радева, която е сред вносителите на предложението за създаване на дългосрочна визия на София до 2050 г. Очакванията от тези дискусии, според нея, са, оценка на предприетите досега стъпки от Общината и правилността на решенията, които се взимат по отношение на чистотата, транспорта, и т.н. Необходими са ни идеи за бъдещата визия и развитие на града, които работната експертна група да обобщи, обясни тя.

Иска ми се да виждам София цветна, изрази своето мнение археологът Маргарита Ваклинова. В града съжителстват сгради от различни епохи. Старите сгради имаха своя цвят и облик и съжителстваха добре с новите. Във фасадно отношение трябва да бъдат запазени тези сгради, които са изчезнали и носят настроение. Иска ми се София да не бъде само забързания град, допълни тя. Имаше и мнение по отношение спецификата на кварталите. Защо в София не се оформят специфични места, подобно на кв. Капана в Пловдив например. Необходимо е да се преосмисли политиката на Общината по отношение на културното наследство. Социологът Мая Грекова мечтае София да се превърне в отворен град, с местата за разходка и забележителности, комуникативност и отворени към различното, новото, но и към бъдещето. Това означава и град с правила, което означава съвместна работа на гражданите и общината.

Обликът на града го правят сградите, отбеляза в писмо до участниците в дискусията Аркадий Чорбаджийски, собственик и управител на строително-инвестиционна Софбилд. Според него, основна роля за това столица ни да стане модерна, удобна и зелена е на инвеститорите в строителството. Той набеляза няколко важни проблеми и предизвикателства, които оказват влияние върху цялостния строително-инвестиционен процес, като усложнените и дълги градоустройствени процедури, сериозни пречки и проблеми при работата с Агенцията по кадастър, картография и кадастър, предизвикателствата при включването на сградите към техническата инфраструктура и необходимостта от инвестиране в прилежащите към сградите улици, които се даряват на общината.

Не бива да се пречи на бизнеса, но не следва да се пренебрегва факта, че общината няма неограничен финансов ресурс за развитие на прилежащата инфраструктура към новостроящите се сгради, отговори на бизнеса Главният архитект на София.

Разговорът е част от проекта "Визия за София" към направление"Архитектура и градоустройство", СО

Източник: gradat.bg

Към публикации за първата, втората и третата среща за визията на София - зелен, организиран и красив град, провели се съответно на 21 декември 2016 г., 4 януари 2017 г. и 9 януари 2017 г. в УАСГ