Тютюневият град - индустриалното културно наследство на Пловдив

Автор: Светла Добрева

Източник: gradat.bg

Брой 6 на сп. ГРАДЪТ СГРАДИ

Камарата на архитектите в Пловдив в рамките на "Архитектурен форум Пловдив 2016" проведе архитектурен конкурс "Тютюневият град - идентичност, обновяване, приобщаване, спасяване" (25 юли - 25 септември 2016 г.). Темата беше определена, отчитайки недостатъчното оценяване и съответно неоползотворяване на ценното индустриално културно наследство на Пловдив в зоната около Централна жп гара и автогара "Юг", както и пренебрегването на ул. "Иван Вазов" като логично продължение на централната пешеходна ос от река Марица по ул. "Райко Даскалов" и ул. "Княз Александър" в посока Централна жп гара.

Настъпилите агресивни намеси с разрушаването на тютюневия склад на ул. "Одрин" №8 и опожаряването на четирите склада, включващи едни от най-емблематичните сгради в Пловдив, предизвикали недоволството на гражданското общество, потвърдиха целесъобразността и актуалността на инициирания от КАБ - Пловдив, конкурс.

Общо 18 колектива взеха участие със свои архитектурни и бизнес концептуални предложения за съдбата на Тютюневия град. Всички автори изразиха убедеността си в културния потенциал както на цялата квартална структура, така и на отделните тютюневи складове, а също и необходимостта да бъде постигнат баланс между публични и частни интереси за оживяване на зоната и превръщането й в организирано и приветливо градско пространство. "Драматичните събития около Тютюневия град показаха нагледно как една градска културна ценност може да бъде осъзната от местните жители и защитена от тях, за да стане обект на професионален форум за нейното устойчиво бъдеще", посочи председателят на журито проф. д-р арх. Тодор Кръстев. В състава на журито участваха още: проф. арх. д-р Георгий Станишев, ик. Димитър Лулчев, арх. Иван Делчев, Пенка Калинкова, арх. Петко Костадинов, председател на КАБ - Пловдив, арх. Пламен Братков и арх. Юлияна Петрова, и.д. главен архитект на Пловдив.

Три са отличените проекти, дело на колективи от София:
- арх. Иво Пантелеев, арх. Радомира Дамянова и арх. Андрей Андреев, арх. Елена Димитрова
- арх. Стела Динева и арх. Никола Кожухаров
- арх. Георги Петев.

Препоръки на журито с председател д-р арх. Тодор Кръстев:
Осемнадесетте проекта показват различни гледни точки към съдбата на Тютюневия град, различни подходи и начин на мислене. Но това, което ги обединява, е тяхната убеденост в ИДЕНТИЧНОСТТА на зоната, допринасяща за културното й многообразие. За нейното бъдещо устойчиво развитие са необходими пет важни стъпки:

Усъвършенстване на режимите за опазване на Тютюневия град
Необходимо е за системата от улични ансамбли по ул. "Иван Вазов" и ул. "Цанко Дюстабанов" спешно изработване на варианти за градоустройствени сценарии във връзка с ИПГВР и с актуализацията на ОУП на Пловдив, които да бъдат подложени на обществен дебат. Проведеният конкурс е добра основа за съставяне на много по-пълна програма за нов конкурс за Тютюневия град, организиран с участието и на община Пловдив.

Баланс между публични и частни интереси
Журито препоръчва балансирана стратегия, която уважава интересите на всички видове собственици в територията и лансира ефективни форми на публично-частно партньорство, с подходящи финансови инструменти.

Даване на приоритет на отворените публични функции
би спомогнал за преодоляване на сегашния относително затворен характер на територията. Разрушените при драматичните обстоятелства пет тютюневи склада вече имат символна стойност, свързана с рядка досега гражданска и професионална енергия. Журито препоръчва за тях да бъдат предвидени публични функции с културен профил, които биха ги превърнали в стимулиращи обществени центрове на гражданска и творческа активност.

Максимално съхраняване на оригиналната структура
Журито категорично настоява за предотвратяване на доразрушаване на складовете и тяхното преизграждане "по автентични данни". От една страна, това е неосъществимо поради липсата на детайлна информация за изчезналата вътрешна структура на сградите. От друга страна, намесата би трябвало да отразява и тяхната драматична съвременна биография.

Спешно аварийно укрепване на сградите
Журито настоява за незабавно укрепване на поразените структури на петте тютюневи склада, преди да е настъпила зимата. В противен случай те ще бъдат обречени на пълно унищожение, което би обезсмислило всички досегашни усилия за тяхното спасяване.

История
Тютюневата индустрия има дълбоки корени в Пловдив и е изиграла особена роля за очертаването на урбанистичния облик на града, за икономическото му развитие и създаването на бизнес традициите в града.

В момента в Пловдив има около тридесетина тютюневи склада, повечето съсредоточени между бул. "Хр. Ботев" и ул. "Иван Вазов". Част от тях са декларирани недвижими културни ценности, разположени в групова недвижима културна ценност (ансамбъл), а по-голямата част от останалите са в охранителната й зона.

Някои от тези сгради са все още запазени, други вече преустроени според идеите на собствениците, но голямата част от тях са в окаяно и опасно състояние.

Специфичен характер и устройствена проблематика на територията на Тютюневия град

• По отношение на начина на трайно ползване тя е извънредно разнообразна, с редица нефункциониращи сгради, с доминиращи малкоетажни жилищни квартали (също затворени структури!) и дори с автогара, която е също затворена структура
• По отношение на собствеността доминира частната собственост, т.е. общината няма с какъв апорт да участва в едно публично-частно партньорство освен с публичната инфраструктура
• По отношение на недвижимото културно наследство в територията има само десет декларирани обекта, потопени в една функционално разнородна и стилистично многообразна, дори анонимна среда
• По отношение на комуникационната обвързаност с другите градски територии тя е в определена степен ограничена, изолирана от прилежащия булевард "Христо Ботев", с недооценка и подценяване на пешеходството, необезпечена с условия за паркиране, каквито биха могли да се осигурят при едно бъдещо развитие на устройствените планове. При условие че в бъдещите градоустройствени разработки ще се заложат пешеходни зони на територията на Тютюневия град (или улици - споделени пространства), ще е необходимо ново комуникационно решение и организация на движението в зоната.

Арх. Мария Стоянова, зам.-председател УС на КАБ - РK Пловдив: Добрият микс между обитаване и обществени функции би създал живот на Тютюневия град

Арх. Стоянова, след приключване на конкурса, КАБ - РК Пловдив, и САБ – дружество Пловдив, изпратихте официално становище до община Пловдив. Какви са вашите предложения за бъдещото развитие на Тютюневия град?

Основна цел на конкурса беше на база на направените професионални предложения да се изведат насоки и направления за спасяването на Тютюневия град, които да бъдат предоставени в подходяща форма на община Пловдив.

След обсъждане на конкурсните проекти на Архитектурен съвет към КАБ - РК Пловдив, създадохме работна група, която обобщи и подготви официално становище на пловдивските архитекти. То бе представено на форум на общинска фондация "Пловдив 2109" и предоставено заедно с всички проектни разработки на община Пловдив. В работната група се включиха: арх. Иван Делчев, арх. Чавдар Тенев, арх. Антоанета Топалова, арх. Елена Апостолова, д-р арх.Ива Стоянова, арх. Виолета Раева, арх. Лидия Шилева, арх. Екатерина Генева.

Анализира се, че в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Пловдив е включена зоната около Централна гара, но в нея не влиза контактната територия на тютюневите складове. С оглед осигуряване на възможност за усвояване на финансови ресурси от структурните фондове на ЕС и за изграждане на публично-частни партньорства препоръчахме на община Пловдив:

• да предложи на общинския съвет изменение на Интегрирания план с разширяването на зоната за въздействие около Централна гара и включването към нея на територията  на тютюневите складове
• да проведе конкурс за Задание за изменение на Интегрирания план с акцент върху частта му устройствено планиране
• да възложи изменение на Интегрирания план по одобреното задание
• да се изпълни следващата фаза на устройствено планиране - Работен устройствен план, в изпълнение на изискванията на чл. 113, ал. 6 от ЗУТ, с обхват цялата територия на Тютюневия град за пълно изясняване и определяне на силуетните решения по вътрешните улични пространства
• брандиране на Тютюневия град - популяризиране чрез всички видове реклама и рекламни послания за постигане на целите, за привличане на инвестиции и превръщането на квартала в разпознаваема марка. Да се създаде Информационен център с макет на територията,архитектурни проекти, проучвания, идеи  и други подобни материали. Осъществяване на диалог, публично планиране  и популяризиране на проекта
• община Пловдив да поеме ръководна роля в провеждане на подходящи градски политики, балансирано удовлетворяващи както обществения, така и частния интерес. Цялостна стратегия за тютюневия град, която да се реализира с конкретни бизнес идеи впартньорство между публичните власти и бизнеса
• изработване на Програма за етапна реализация до 2019 г. с акцент оформяне на публичните пространства и възможности за временни изяви и мероприятия на частни обекти, свързани с инициативи на фондация "Пловдив 2019".

Кои проектни предложения заслужават особено внимание?

Във всички проекти от конкурса има ценни и оригинални идеи по отношение на функциите, които могат да намерят място в новото планиране на зоната. Заслужават особено внимание следните предложения:

• Използване на временни функции с цел привличане на публика и стартиране на бизнес инициативи при етапно финансиране и привличане на спонтанни инвестиционни потоци. Предоставянето на гъвкави (в пространството и времето) възможности за офиси, заседателни зали и работилници, което може да даде голям импулс на нов тип предприятия.
• Разнообразен микс на предлаганите функции (с предложени примерни архитектурни решения), който ще доведе до икономическа и социална устойчивост на комплекса. Добрият микс между обитаване и обществени услуги би създал гаранции за 24-часово оживление в квартала.Установяването на различни групи хора – работещи,  живеещи, посетители и туристи - ще я стимулира икономически.
• Места за култура, изкуство и нови технологии, луксозни жилищни сгради с лофт жилища, пространства за индустрията на свободното време, подземен паркинг, място за споделено работно пространство, медиатека, музей за историята на Пловдив, музей за тютюна, музей на книгата, офис сгради,сградата на операта.
• Етажите на различните сгради да бъдат тематично идентични и да се обвържат с пешеходни връзки на различни нива, комбинацията от пешеходни зони и използваеми озеленени покриви.
• Обособяване на публични озеленени вътрешни пространства. Цялостно преустройство на уличното пространство сприоритет на пешеходството  с характерна настилка, различна от заобикалящата градска среда, допълващи индустриалния характер на зоната. Регенерация на малки обществени пространства посредством създаване на пешеходни подходи до вътрешните дворове на кварталите. Адаптиране на малките обществени пространства, затворени от големите сгради.

Арх. Иво Пантелеев, Арх. Радомира Дамянова, Арх. Андрей Андреев, Арх. Елена Димитрова:Тютюневият град - в търсене на нови градски политики

В новия брой 6 на сп. Градът - представяне на проекта, отличен с Награда на Камарата на архитектите в архитектурния конкурс "Тютюневият град - идентичност, обновяване, приобщаване, спасяване", организиран от КАБ - Пловдив

Оценката на  журито за качествата на проекта:

Проектът предлага реалистична градска политика на партньорство между публичните власти и бизнеса, която би балансирала частния интерес. Предложените 10 прагматични идеи за конверсия на историческата среда трябва да бъдат разглеждани не като конкретни архитектурни решения, а като примери за възможен подход при градското обновяване на една среда с идентичност. Журито не препоръчва предложеното адаптиране на емблематичната сграда на Тютюневия склад на ул. "Одрин" 8 като хотел с надстрояване и пристрояване, при което би била подценена нейната символична стойност за града, изискваща функция с по-отворен публичен характер и културен профил.

Основни принципи на концептуалния градоустройствен модел

• Разглеждане на ареала на Тютюнев Град (ТГ) като естествен завършек на главната пешеходна ос на Пловдив.
• Превръщане на ул. "Иван Вазов" в пешеходна с ограничен автомобилен достъп за местните жители.
• Създаване на вътрешна за ТГ система от публични градски пространства: покрит площад; пешеходни улици; квартална градина с клуб.
• Доизграждане на уличната рамка на вътрешните улици, както и на бул. "Христо Ботев".
• Осигуряване на паркиране за гости на бъдещия комплекс Тютюнев Град чрез многоетажен гараж, достъпен от бул. "Христо Ботев".
• Съхраняване на специфичния мащаб и идентичност, определени основно от сградите на тютюневите складове и ул. "Иван Вазов".
• Фокусирано повишаване на плътност и КИНТ на застрояване срещу замяна с площ за публични пространства.
• Градиране от по-ниско към по-високо застрояване от ул. "Иван Вазов" към бул. "Христо Ботев" с фиксиране на кота корниз.
• Ясно разграничаване на жилищната зона на ТГ и опазване на характера й.
• Идеи за проекти-бизнес модели за ново ползване на складовете на база на образци от чуждата практика.
• Използване на покривите на новите сгради като озеленени панорамни градини.
• Предложение за разработване на специфични насочващи Правила за застрояване и проектиране (urban design guidelines), включително 3D модел със статут на ПУП за целия Тютюнев Град, както и система от елементи на градския дизайн.

Тютюневият град - в търсене на нови градски политики

Богатият чуждестранен опит в разрешаването на урбанистични ситуации, подобни на Тютюневия град (ТГ), показва, че успешното възпиране на процеса на деградация и трансформирането му в процес на градско обновяване и развитие са възможни единствено чрез провеждане на подходящи градски политики, балансирано удовлетворяващи и обществения и частния интерес. Често използвани са публично-частните партньорства между държавните и общинските организации, частните собственици и бизнеса. Установяването на ПЧП е съпътствано като правило от публично информиране и медииране, както и от участието на гражданите чрез НПО.

Неотдавнашното разрушаване на един от тютюневите складове и опожаряването на други четири склада са само потвърждение на очевидното: в момента доминиращ в динамиката на Тютюневия град е частният интерес в отсъствие на обществено приет регламент. Практиката е доказала, че регулирането на подобни ситуации (т.е. зачитането на обществения интерес) не е възможно чрез прилагане единствено на административни методи, базирани на разпореждания ("да се изгради отново") и само на санкциониращи механизми ("да бъдат глобени"). Живите вериги на гражданското общество могат да предотвратят текущите конкретни актове на разрушаване, но не и да възпрат процесите на деградация, резултат от осъзнатото пасивно поведение на собствениците (случаят със "Захарна фабрика" в София).

От друга страна, именно собствениците и частният бизнес могат да се превърнат в мощен градивен фактор, ако бъде формирана среда, стимулираща реализирането на икономически интерес. Известно е, че в общия случай възстановяването, консервацията и адаптацията на сгради и среда, културно наследство, е възможно или чрез благотворително инвестиране на излишъци (случаят на Тютюневия град не е такъв) или като част от цялостен проект, водещ до възвращаемост на инвестицията и генериране на печалба. Тоест става въпрос за подготвянето и осъществяването на успешна сделка между общината и бизнеса. Подобни модели са възможни чрез създаване на мотивираща и финансово поощряваща среда (изгодни градоустройствени параметри; намаляване на данъците; безлихвените дългосрочни заеми и дори дотации). Водещи в примерите на успешни трансформации на сходна на Тютюневия град среда са контролираното повишаване на плътността и интензивността на застрояване, както и определянето на режими на ползване, които позволяват създаване на интегрирана, богата и достъпна градска среда и инфраструктура, както и на сгради, генериращи успешен бизнес - услуги, разнообразни форми на хранене, рекреация, хотелиерство, рентиерство и др.

В условията на исторически формиралата се среда на вземане на решения у нас е малко вероятно процесът да стартира отдолу нагоре. Възможният градивен подход, изглежда, трябва да бъде иницииран отгоре надолу, при бързото идентифициране на всички заинтересовани играчи и въвличането им в диалог, насочен към коопериране и създаване на партньорства. Първостепенна задача ще бъде преодоляването на разрушеното доверие на гражданите на Пловдив, превърнало се в обществен израз на недоволство, резонирал и в международните медии. Ето защо очертаването на визия и стратегия за развитие предполага и приобщаването на местните жители, които нямат предприемачески интереси, но ще бъдат засегнати от каквото и да било развитие на територията. Само в условията на ясни правила и доверие може да се стигне до дирижирана регенерация на Тютюневия град, включително с конвертиране на собственост върху земята (площ за публични пространства срещу повишено РЗП в останалата част от собствеността).

В този смисъл настоящото конкурсно участие не дава специфично решение, а симулира подход и възможен процес на регенерация. Представени са симулации на градоустройствен анализ, оценка на алтернативни схеми, последвана от избор на синтезиран вариант. Същият се разглежда като основа за последващите градоустройствено планиране, проектиране и дизайн. Предложени са и някои утвърдени в европейския опит техники, особено подходящи за случая: формулиране на насоки за проектиране - guidelines; 3D застроителен план; брандиране на територията с отчитане на емоционалните нагласи и субективни фактори.

Формулираните 10 основни проектни идеи, обхващащи сградите на бившите тютюневи складове и терените на разрушените такива, трябва да се разглеждат като възможни бизнес идеи, а не като конкретни архитектурни намерения. Чрез авторски снимки са илюстрирани съвременни конверсии на изоставени индустриални и складови сгради от различни европейски страни (Португалия, Испания, Италия и Турция). Особено внимание е обърнато на повишаването на качеството на уличните пространства, създаването на локална пешеходна зона и на нови градски пространства, чрез които ареалът на Тютюневия град ще се приобщи органично към централната пешеходна зона на Пловдив.

Арх. Стела Динева, арх. Никола Кожухаров: Тютюневият град - ново обществено-културно средище

В новия брой 6 на сп. Градът - представяне на проекта, отличен с Наградата на RÖFIX в архитектурния конкурс "Тютюневият град - идентичност, обновяване, приобщаване, спасяване", организиран от КАБ - Пловдив

Оценката на журито за качествата на проекта 

Проектът предлага зониране на разнообразен микс от привлекателни градски функции. Лансират се както отворени публични функции (например за "Одрин" 8), базирани върху културните индустрии и дейности на артистични и творчески общности, така и мерки за усъвършенстване на жилищната среда. Проектът е ценен с предложените конкретни модели на диалог между адаптирани традиционни сгради и нови архитектурни структури, деликатно вписани в историческата среда.

Тютюневият град - ново обществено-културно средище

Територията на Тютюневия град има потенциал да бъде ново обществено-културно средище на Пловдив, където старите складове да приемат нови роли както като единични сгради, така и най-вече като единен организъм в района. Чрез функции, свързани с културата и образованието, това място би могло да се ревитализира и да се превърне в притегателен център за жители и посетители на града.

Култура - Индустрия

На пръв поглед връзката култура - индустрия изглежда далечна, но изкуството запълва пълноценно функционалната и пространствената празнота на индустриалните структури на града - физическата употреба и адаптация на съществуващите структури - сгради, съоръжения и територии. Освен адаптацията на сградите множество артисти – художници, музиканти, фотографи, режисьори, актьори, могат да творят за контекста на това място, свързано с тютюневото производство и труда на работниците във фабриките. Така изкуството дава своя артистичен отговор, който, освен че интерпретира културното наследство, е свързан и със създаването на нова, сложна социална и икономическа среда в места, където такава вече не е съществувала. Освен това има съвместимост между пространствените характеристики на бившите тютюневи складове и тяхната (евентуална) нова културна функция. Общи характеристики са: големи подпорни пространства и обширни помещения; голяма светла височина; северно или покривно осветление. От друга страна, това е много подходяща адаптация във връзка с признаването на гр. Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 г. Този повод ще даде възможност в реално време Тютюневият град да стане културно, историческо и социално средище на града.

Въз основа на проучванията за необходимите функции на тази територия е представено предложение за зониране на Тютюневия град. Обособени са  шест функционални зони:

1. Многофункционална сграда за спорт: В момента на територията съществува спортен център, един от вече адаптираните складове. Идеята е складът срещу него да се превърне в сграда с няколко многофункционални зали за спортни събития.
2. Търговски център: В ядрото на Тютюневия град, където се намираше последната действаща фабрика от Тютюневото градче, съществуващите складове да се превърнат в търговски център, обслужващ жителите на квартала и неговите посетители.
3. Обществен център: В крайните части на обхвата на Тютюневия град да се изградят обществени центрове в две от най-представителните сгради, една от които е бившият склад на "Ориенттабако", със статут на недвижима културна ценност. Със своята нова функция те ще бъдат притегателни точки към Тютюневия град.
4. Многофункционални зали: Складовете, които се намират в  непосредствена близост един от друг, се адаптират като многофункционални зали за танци, музика, тренировки, обществени събирания за дебат, занимални за деца и т.н. Тези складове са в близост до единия обществен център и до автогарата на Пловдив.
5. Лофт жилища/ателиета: Една от най-логичните нови функции за тютюневите складове е те да се превърнат в лофт жилища. Тютюневото градче се обвързва с културата, затова тези лофт пространства е предвидено да се дават под наем на артисти, художници, фотографи и т.н. за ателиета и офиси. От една страна, артистите ще могат да творят в атмосферата на тютюна, а от друга, самите те ще допринесат за нова артистична и културна атмосфера.
6. Общежития: В близост се намират много учебни заведения, затова е много подходящо адаптиране на тютюневи складове в общежития за студенти. Студентите ще бъдат в една пропита с култура среда.
7. Образование: Създаване на Архитектурно училище на мястото на бивши тютюневи складове.

За Тютюневия град едно Архитектурно училище би било притегателен център за млади хори, които искат да се занимават с архитектура и култура.

Архитекткурно училище - разрези

8. Музей на тютюна и изложбен център: Складовете на Кудоглу са адаптирани като Музей на тютюна и по този начин ще бъде запазена историята на Тютюневото градче на Пловдив.

Концепцията на проекта е да се превърне в в ново културно средище на Пловдив, като в част от него се създаде изложбено пространство, в което да има част, посветена на тютюна, и друга част за съвременни изложби.

Интериорно решение на изложбения център

Арх. Георги Петев: Културата - катализатор за социална промяна

В новия брой 6 на сп. Градът - представяне на проекта, отличен с Наградата на община Пловдив в архитектурния конкурс "Тютюневият град - идентичност, обновяване, приобщаване, спасяване", организиран от КАБ - Пловдив

Оценката на журито за качествата на проекта
Проектът предлага етапен бизнес модел с фокус върху културата като катализатор на социална промяна. Интерес представлява идеята за използване на временни функции за стартиране на бизнес инициативи при етапно финансиране и привличане на спонтанно възникнали инвестиционни потоци. Въпреки че не обхваща Тютюневия град в неговата цялост, проектът е ценен с начина, по който доказва вътрешния капацитет на старите сгради и възможностите за постигане на убедителни архитектурни и бизнес решения при тяхното адаптиране за отворени публични функции.

Културата - катализатор за социална промяна
Успешен подход към комплексната задача се оказва разделянето й на отделни фази.

ФАЗА 1: Градоустройствен анализ и оценка
Появата на културен хотспот на това място подава ръка на идеята за децентрализация на културните събития, която е вписана в плана за развитие на Пловдив идните 10 години. Примери за работещ такъв модел не е особено трудно да се намерят. Например: Kunsthaus Graz - извънземният музей на съвременното изкуство на Cook и Fournier. Построен като част от Грац - културна столица на Европа 2003, това е сграда, имаща живителен ефект върху целия квартал на изток от река Мур. Квартал със славата на етнически се превръща в творчески - ателиета, малки галерии, кафенета, ресторантчета и хепънинги ежедневно привличат хората като магнит. Инвестицията обаче е 43 милиона евро. Сума, която на този етап никой не е готов да инвестира в тютюневото градче. Мислейки за алтернативите, се сетих за т.нар. ефект на снежната топка.

ФАЗА 2: Добавяне на множество временни функции с цел привличане на публика 
Това е фазата, в която от общото всичко рязко се свива и събира под покрива на една конкретна сграда. Това трябва да бъде мястото, което би могло да приюти най-голям спектър от временни функции. При условие че дори някои от тях не успеят да запалят искрата на обществения интерес, останалите да създадат един вид децентрализиран магнит. Изложби, уъркшопове, дискусионни подиуми, сезонни пазари, алтернативен театър и кино, партита и концерти.. Архитектура без архитектура, вградена в паметник на културата.

ФАЗА 3: Привличане на инвестиции. Приютяване на co-working и жилищни пространства 
Тази фаза разгръща проекта към съседната сграда близнак - складът на Кудоглу. И двете функционални предложения могат да бъдат обвързани с дългосрочни наематели, което би подсигурило на инвеститора сигурна и бърза възвращаемост. Предназначени са за млади хора на изкуството, дизайнери, фотографи, архитекти и др. Използвайки характеристиките на сградите, разстоянието между зоните на работа и живеене се скъсява до такава степен, че буквално може да се преодолее по чехли с чашата сутрешно кафе в ръка.

ФАЗА 4: Привличане на инвестиции. Складът на "Тотал спорт". Да бъде ли фитнес, да не бъде ли
Най-малката сграда от ансамбъла носи естетиката на споменатите по-горе. Конструктивно различна, опитваща се да се впише визуално, тя определено разказва една по-друга история. Червеният склад може и да не допринася в естетическо отношение, но го прави в обемно-пространствено. Създалите се между сградите тесни и високи пространства придават характер на ансамбъла. Дали фитнес студио е най-подходящата функция. Вероятно не. Но ако погледнем по-общо, дори фитнесът привлича хората обратно към квартала и спомага за постепенното му събуждане.

ФАЗА 5: Привличане на още по-крупни инвеститори. Връщане към градоустройствено ниво
След реактивирането на ключовите сгради идеята се връща обратно на градоустройствено ниво и обръща към околните индустриални сгради. Те нямат тази осанка и представителност, но всяка спасена сграда е стъпка към съхраняването на атмосферата на Тютюневото градче.

Модул 3 от „Архитектурен форум Пловдив 2016“: Лектория на тема Тютюневият град на Пловдив - идентичност, обновяване, приобщаване

Публикация за конкурса